Бивша спасителка за смъртта на Рамира: Не си играйте с морето
Снимка Булфото
Бивша спасителка показа усещания за деня, в който 15-годишно момиче се удави в Китен, написа
Вчера бе намерено тялото на 15-годишната Рамира, която се удави в морето край Китен. Смъртта й потресе цялата страна. Очевидци на нещастието споделиха разтърсващи разкази на видяното. Не закъсняха и нападките – към спасителите, към лекарите, към родителите, към страната. По този мотив някогашната спасителка Людмила Христова показа обява в обществената мрежа със своята позиция, която гласи:
" Последните няколко дни се изписа доста за нещастието с удавеното момиче в Китен… Мислех да не разясня, само че не мога… Чета хилядите мнения под нескопосано написани публикацийки, които имат единствената цел да генерират трафик на гърба на една покруса и нямам доверие на очите си…
Някои упрекват спасителите… Знаете ли по какъв начин се влиза в бурно море и мъртво неспокойствие, с цел да извадиш давещ се човек? Знаете ли какво е чувството да се чудиш дали ти самият ще излезеш, изключително когато си самичък, а давещите са повече и по какъв начин се избира от кого да започнеш, осъзнавайки, че за другите може да е късно да се върнеш?
Знаете ли какво е чувството да се бориш за глътка въздух, до момента в който някой те натиска под водата в суматохата и се бориш освен против морето, а и против личните и непознатите страхове? Знаете ли какво е да чуваш по какъв начин ребрата ти се пукат от ритници, само че да не се отказваш, тъй като знаеш, че може би си единственият късмет на този човек?
Знаете ли по какъв начин се тича, откакто си приключил работа, само че прибирайки се, виждаш по какъв начин 30 деца от училищен лагер се давят и по какъв начин влизаш в морето, останал без глътка въздух? И по какъв начин се прави жива верига от инцидентни хора на плиткото, тъй като децата са толкоз доста, а ние сме толкоз малко и няма време да ги изкарваш чак на сушата, тъй като би трябвало да се върнеш за другите? Защото аз знам…
В продължение на пет години го разбирах… Ще кажете " за това им заплащат “… Ами не… Плащат им за обозначаването на флаговата сигнализация на плажа; да преценяват морето, с цел да е съпоставима с него; да са там при случай на потребност и, несъмнено, да подсигурят сигурността на плажуващите. На червен байрак, обаче, не са длъжни да влизат, тъй като плажуващите сами носят отговорност за живота си. И все пак го правят… И, повярвайте ми, не е поради парите…
Ще кажете " флагът е бил жълт “ – да, но не. Жълт е бил в охраняемата зона, на неохраняемата не се знае какъв е бил, тъй като всяка част от всяка плажна линия има своята специфичност. Дори аз, която съм плувец и съм се учила от най-хубавите, знам, че към морето би трябвало да имаш почитание и боязън. И да не си играеш с него, тъй като нормално то печели. А когато играта я печелим ние, тъкмо спасителите (дали назначените или тези по предопределение, като в този случай) вършат разликата.
Да, има хора, които не са за тази професия… Но те бързо окапват тъкмо след първия път, в който би трябвало да създадат тъкмо това…
Някои упрекват, че не се е влезнало с джет… А знаете ли по какъв начин се търси с джет в бурно море? Или по какъв начин се минават 3-метрови талази с джет? Или по какъв начин се чудиш коя вълна да се разбие върху теб, с цел да е по-вероятно да останеш на джета? Защото аз знам… Но, несъмнено, е по-лесно да " разбираш “, до момента в който си гледал клипчета в нета.
Някои упрекват родителите… Без да си дават сметка, че те самите сигурно се упрекват най-много… Но знаете ли по какъв начин се трансформира лицето на родител, който е видял по какъв начин морето гълтам детето му? Знаете ли по какъв начин се стопира майка, която не може да плува, да влезе след детето си, с цел да почине и тя? Знаете ли какво е възприятието да кажеш на родител, че няма смисъл да продължаваш да обдишваш детето й, тъй като е пристигнал краят? Знаете ли какво е да виждаш тази майка година след година да седи сама на плажа, на същото място, вперила очи в морето и да плаче? Защото аз знам…
И даже и да е правилно, че най-често сходни произшествия стават поради безотговорността на родителите, цялата тази завист и злоба сигурно не им оказва помощ да преживеят тази болка…За коментиращите, това е просто губене на 5 секунди от деня им. За родителите тези думи остават за цялостен живот и могат да са пагубни…
Някои упрекват държавата… Дори и да е правилно, че наредбите за водното избавяне са нелепи в главната си част, до момента в който нямаме инстинкт за самозапазване и все някой различен ни е отговорен, такива произшествия няма да са рядкост… Защото, в случай че сами не носим отговорност за личните си дейности, по-късно най-лесното е да плюем по всичко и всички, а смисъл няма… Един човешки живот е убит и връщане обратно няма…. Пътят е единствено напред с вяра, че такива истории в миналото ще станат скъпи уроци за всички – и за родителите, и за спасителите, и за институциите, и за коментиращите във Фейсбук… “
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Бивша спасителка показа усещания за деня, в който 15-годишно момиче се удави в Китен, написа
Вчера бе намерено тялото на 15-годишната Рамира, която се удави в морето край Китен. Смъртта й потресе цялата страна. Очевидци на нещастието споделиха разтърсващи разкази на видяното. Не закъсняха и нападките – към спасителите, към лекарите, към родителите, към страната. По този мотив някогашната спасителка Людмила Христова показа обява в обществената мрежа със своята позиция, която гласи:
" Последните няколко дни се изписа доста за нещастието с удавеното момиче в Китен… Мислех да не разясня, само че не мога… Чета хилядите мнения под нескопосано написани публикацийки, които имат единствената цел да генерират трафик на гърба на една покруса и нямам доверие на очите си…
Някои упрекват спасителите… Знаете ли по какъв начин се влиза в бурно море и мъртво неспокойствие, с цел да извадиш давещ се човек? Знаете ли какво е чувството да се чудиш дали ти самият ще излезеш, изключително когато си самичък, а давещите са повече и по какъв начин се избира от кого да започнеш, осъзнавайки, че за другите може да е късно да се върнеш?
Знаете ли какво е чувството да се бориш за глътка въздух, до момента в който някой те натиска под водата в суматохата и се бориш освен против морето, а и против личните и непознатите страхове? Знаете ли какво е да чуваш по какъв начин ребрата ти се пукат от ритници, само че да не се отказваш, тъй като знаеш, че може би си единственият късмет на този човек?
Знаете ли по какъв начин се тича, откакто си приключил работа, само че прибирайки се, виждаш по какъв начин 30 деца от училищен лагер се давят и по какъв начин влизаш в морето, останал без глътка въздух? И по какъв начин се прави жива верига от инцидентни хора на плиткото, тъй като децата са толкоз доста, а ние сме толкоз малко и няма време да ги изкарваш чак на сушата, тъй като би трябвало да се върнеш за другите? Защото аз знам…
В продължение на пет години го разбирах… Ще кажете " за това им заплащат “… Ами не… Плащат им за обозначаването на флаговата сигнализация на плажа; да преценяват морето, с цел да е съпоставима с него; да са там при случай на потребност и, несъмнено, да подсигурят сигурността на плажуващите. На червен байрак, обаче, не са длъжни да влизат, тъй като плажуващите сами носят отговорност за живота си. И все пак го правят… И, повярвайте ми, не е поради парите…
Ще кажете " флагът е бил жълт “ – да, но не. Жълт е бил в охраняемата зона, на неохраняемата не се знае какъв е бил, тъй като всяка част от всяка плажна линия има своята специфичност. Дори аз, която съм плувец и съм се учила от най-хубавите, знам, че към морето би трябвало да имаш почитание и боязън. И да не си играеш с него, тъй като нормално то печели. А когато играта я печелим ние, тъкмо спасителите (дали назначените или тези по предопределение, като в този случай) вършат разликата.
Да, има хора, които не са за тази професия… Но те бързо окапват тъкмо след първия път, в който би трябвало да създадат тъкмо това…
Някои упрекват, че не се е влезнало с джет… А знаете ли по какъв начин се търси с джет в бурно море? Или по какъв начин се минават 3-метрови талази с джет? Или по какъв начин се чудиш коя вълна да се разбие върху теб, с цел да е по-вероятно да останеш на джета? Защото аз знам… Но, несъмнено, е по-лесно да " разбираш “, до момента в който си гледал клипчета в нета.
Някои упрекват родителите… Без да си дават сметка, че те самите сигурно се упрекват най-много… Но знаете ли по какъв начин се трансформира лицето на родител, който е видял по какъв начин морето гълтам детето му? Знаете ли по какъв начин се стопира майка, която не може да плува, да влезе след детето си, с цел да почине и тя? Знаете ли какво е възприятието да кажеш на родител, че няма смисъл да продължаваш да обдишваш детето й, тъй като е пристигнал краят? Знаете ли какво е да виждаш тази майка година след година да седи сама на плажа, на същото място, вперила очи в морето и да плаче? Защото аз знам…
И даже и да е правилно, че най-често сходни произшествия стават поради безотговорността на родителите, цялата тази завист и злоба сигурно не им оказва помощ да преживеят тази болка…За коментиращите, това е просто губене на 5 секунди от деня им. За родителите тези думи остават за цялостен живот и могат да са пагубни…
Някои упрекват държавата… Дори и да е правилно, че наредбите за водното избавяне са нелепи в главната си част, до момента в който нямаме инстинкт за самозапазване и все някой различен ни е отговорен, такива произшествия няма да са рядкост… Защото, в случай че сами не носим отговорност за личните си дейности, по-късно най-лесното е да плюем по всичко и всички, а смисъл няма… Един човешки живот е убит и връщане обратно няма…. Пътят е единствено напред с вяра, че такива истории в миналото ще станат скъпи уроци за всички – и за родителите, и за спасителите, и за институциите, и за коментиращите във Фейсбук… “
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ